Регулацията на хазарта в България: какво се промени и какво идва през 2026

Редакция «Скуош Залози Бонус» юни 17, 2026 Време за четене: 18 мин

Защо регулацията е централен фактор за нишови залози

През 2020 година държавният регулатор на хазарта в България — Държавната комисия по хазарта, ДКХ — изчезна. От 8 август всичките ѝ функции преминаха към Националната агенция за приходите. Това на практика приключи отделната институционална рамка на хазартния надзор в страната и я постави под общия данъчно-финансов чадър.

За залагащия на скуош тази промяна може да изглежда абстрактна — какво общо има преходът на регулатора с коефициентите на PSA Tour мач? Реалният отговор е „почти всичко“. Регулацията определя кои оператори имат лиценз, при какви условия работят, как ви плащат печалбата, какви реклами виждате и не виждате, и какъв е реалният финансов разход за оператора да остане на пазара — разход, който се прехвърля върху маржа на линията.

В тази статия ще ви разходя през цялата регулаторна история от 2020 година до 2026 — преходът ДКХ → НАП, въвеждането на 25% хазартна такса, забраната за реклама от 2024 година, новите изисквания за изплащане на големи печалби и лицензионните прагове за чуждестранни оператори, влизащи в сила от 1 януари 2026.

Тонът ще е по-документален от обичайния. Това не е стратегия за залагане, а правен контекст, без който залагането в България през 2026 година става гадане. Числата и датите тук са взети от Държавен вестник и публикации на НАП — всеки залагащ, който ги използва, трябва да си направи труда да ги верифицира при актуални промени.

Преходът от ДКХ към НАП през август 2020

На 8 август 2020 година функциите на закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ) преминаха изцяло към Националната агенция за приходите. Това не беше нощно решение — законопроектът беше внесен и обсъждан няколко месеца, но самият момент на влизане в сила завари част от индустрията неподготвена.

„Ще използваме опита на НАП в електронните услуги, управлението на бизнес процеси и експертния потенциал на екипа, за да усъвършенстваме процесите в хазарта“, обяви Галя Димитрова, изпълнителен директор на НАП при поемането на функциите. Това изречение съдържа основната мотивация на промяната — пренасяне на хазартния надзор от специализирана комисия с относително малък ресурс към големия данъчен апарат с електронни системи и обширен експертен състав.

Какво се промени на практика?

Първо, процедурата по лицензиране беше унифицирана с други регулаторни процеси на НАП. До 2020 година ДКХ имаше собствени бланки, собствени срокове, собствено разглеждане. След прехода тези процеси влязоха в общата административна система на НАП — с предимствата и недостатъците на голяма институция. Преимуществото е по-голяма стандартизация. Недостатъкът — лиценз процедурата стана по-формална, по-малко чувствителна към индустриалните особености.

Второ, надзорът върху действащи оператори се засили. НАП има достъп до данъчни и финансови данни на операторите по тяхното общо данъчно задължение, не само като хазартни плащания. Това дава по-цялостен поглед, но и натиска оператора към по-стриктно отчитане.

Трето, информационното пространство около хазартния надзор стана по-малко публично. ДКХ редовно издаваше съобщения за лицензни промени, проверки и санкции. НАП интегрира тази информация в общата си комуникация и тя стана по-трудно проследима за външен наблюдател.

Шест години по-късно прегледът на самата реформа е смесен. Хазартният сектор се развива — приходите в бюджета растат, броят на лицензираните оператори остава стабилен, нелегалният сегмент се ограничава. От друга страна, специализираният надзор, който ДКХ извършваше, се размива в общата работа на НАП. Това има конкретни последици — особено в нишови сегменти като скуош залозите, където регулаторното внимание е минимално и операторите имат свобода да структурират линията както пожелаят.

Хазартна такса 25% върху брутния приход

Има числа, които всеки залагащ трябва да знае наизуст. 25% е едно от тях. Това е хазартната такса върху брутния приход на оператора в България — числото, което в крайна сметка определя маржа на линията, която виждате.

Логиката работи така. Операторът получава залози (общ оборот). Изплаща печалбите на печелившите играчи. Разликата — общ оборот минус общи изплащания — се нарича брутен приход (gross gaming revenue, GGR). Върху този брутен приход държавата налага хазартна такса от 25%. От останалите 75% операторът покрива всички свои разходи — заплати, технологии, маркетинг (доколкото е разрешен), данъци по ЗКПО — и това, което остане, е реалната печалба.

Числата от 2025 година илюстрират мащаба. Оборотът на онлайн хазарта в България достигна 66,9 млрд. лв., от които операторите изплатиха 65,3 млрд. лв. печалби. Брутният приход беше 1,6 млрд. лв., върху които 25% хазартна такса прави 400 млн. лв. държавни приходи само от онлайн сегмента. Това е огромна сума, която отива в общия бюджет.

Защо това има значение за вас като залагащ?

Защото 25% хазартна такса означава, че операторът не може да оперира на много ниски маржове и да оцелее. Ако маржинът в линията беше 2%, при оборот 100 лв. брутният приход би бил 2 лв., такса 0.50 лв., и след всички други разходи операторът остава на загуба. Затова реалните маржове в българската линия са между 3% (топ турнири, голям обем) и 10% (нишови турнири, малък обем) — над равнището, което подтиква оператора към минимални операционни печалби.

За високопрофилни събития като World Championship финал маржинът е към 3-4%, защото оборотът е огромен и операторът печели на обем. За PSA Bronze турнир в малък град маржинът се качва до 8-9%, защото без този марж операторът би губил пари на тази линия.

Конкретен пример. На World Championship финал между Асал и Ел Шорбаджи коефициентите могат да бъдат 1.45 и 2.85 (имплицирани 69% и 35%, общо 104%, маржин 4%). На Bronze финал между играч от 80-то и играч от 110-то място в рейтинга — 1.65 и 2.30 (имплицирани 61% и 43%, общо 104%, същият маржин). На пръв поглед същият маржин, но реалната дисперсия във втория случай е много по-голяма, и грешка от 5% в оценката на букмейкъра е по-вероятна.

Забраната за реклама от май 2024

В средата на май 2024 година българският медиен пейзаж промени физиономията си в рамките на една седмица. На 17 май влезе в сила ДВ бр. 42/2024, който въведе почти пълна забрана за реклама на хазартни игри в България.

Обхватът на забраната е широк. Телевизия — реклама на хазарт от 17 май 2024 е забранена. Радио — същото. Печатни издания, включително вестници и списания — забрана. Сайтове в интернет — забранени, освен на собствените сайтове на лицензирани оператори. Обществени места — забранени всякакви видове рекламни материали. Глобите за нарушение стигат до 30 000 лв.

Изключенията са тясно дефинирани. Лицензираните физически обекти (наземни залагателни пунктове, казина) могат да поставят информация за дейността си. Спортна екипировка с логота на букмейкъри остава разрешена. Българският спортен тотализатор продължава да рекламира под отделен правен режим. И — важно за афилиейт мрежи — информационни сайтове могат да публикуват сравнителни прегледи и анализи, при условие че не предлагат директна покана за регистрация или депозит.

Логиката зад забраната беше публично обсъждана като защита на потребители — особено на млади хора и социално уязвими групи — от агресивен маркетинг на хазарта. Преди забраната хазартни реклами заемаха значителен дял от търговското излъчване в спортни телевизионни програми и големи онлайн портали. След забраната този дял изчезна.

Конкретни последици за залагащия:

Първа: информационното пространство стана по-плътно. Без агресивни телевизионни баннери с „до 1000 лв. бонус“, потребителите вече не получават хазартна информация пасивно — те трябва активно да я търсят. Това може да изглежда като пречка, но реално е защита — рекламната свръхнагласа от 2020-те често водеше до импулсивни регистрации без проучване.

Втора: офертите се преместиха на сайтовете на операторите и в имейл-кампании за съществуващи клиенти. Без масовия достъп през телевизия, операторите трябваше да се пренастроят към CRM-базиран маркетинг. Това стесни първоначалния канал за привличане, но направи задържането на клиент по-важно.

Трета: глобите от 30 000 лв. наистина се прилагат. През 2024 и 2025 година имаше няколко публично известни случая на санкции за нарушения — основно за афилиейт сайтове, които прекосиха линията между „информационен преглед“ и „директна реклама“.

За скуош нишата конкретно това има странен ефект. Преди забраната скуошът беше твърде малък сегмент, за да оправдае телевизионна реклама, и операторите не го рекламираха активно. След забраната всичко е равнопоставено — никой не рекламира нищо масово, и нишови спортове като скуош са на същата територия като футбол и тенис в смисъл на видимост.

Изплащане на печалби над 10 000 лв.

10 000 лв. — друго от ключовите числа в българската хазартна регулация след 2024. От май същата година влезе в сила правилото, че картови печалби от 10 000 лв. или повече се изплащат само по банков път до края на следващия работен ден.

Преди тази промяна изплащането на печалби в България работеше по две основни логики. Малките суми се връщаха директно на платежната карта, с която е направен депозитът. По-големите суми се изтегляха по банков път, но без строг законов срок — операторът имаше относителна свобода да определя графика. Това понякога водеше до забавяния от седмици при особено големи суми.

След май 2024 правилата станаха стриктни. 10 000 лв. е праговото число. Всичко над него — задължително банков път. Срок за изплащане — до края на следващия работен ден.

Защо точно 10 000 лв.? Това е стандартният европейски праг за анти-пране на пари (AML — anti-money laundering) контрол. Над тази сума финансовите институции трябва да извършват разширена проверка на произхода на средствата и да отчитат пред компетентните органи. Хазартът, като сектор с висок риск от използване за пране на пари, е подложен на същите стандарти.

За залагащия това има няколко конкретни последствия.

Първа: ако планирате големи единици и предполагаемо големи печалби, банковата сметка ви трябва да е верифицирана от оператора преди първата голяма печалба. Стандартната процедура: документ за самоличност, актуален извлечен за банкова сметка, понякога допълнителни документи за произход на средствата. Тази процедура може да отнеме няколко дни — затова я завършете преди да активирате високи единици, не когато спечелите.

Втора: ако вашата печалба от един залог е под 10 000 лв., но кумулативно за деня или седмицата надхвърля прага, операторът може да изиска банков път за всички следващи изплащания, докато достигнете кумулативна декларация. Това варира от оператор до оператор и от случай до случай.

Трета: срокът „до края на следващия работен ден“ е законов, не пожелателен. Операторите, които го нарушават, рискуват санкции. На практика повечето лицензирани оператори изпълняват срока — често по-бързо, в рамките на 24 часа.

За скуош нишата 10 000 лв. печалба е сравнително рядко събитие. Победа на хендикап -1.5 с коефициент 1.60 при единица 50 лв. носи 80 лв. печалба, далеч под прага. За да достигнете 10 000 лв. печалба от един залог трябва или единица над 5 000 лв. при коефициент над 2.00, или печеливш комбиниран залог с поне 5-6 ракетни мача и среден коефициент около 1.80. И двете са нетипични за дисциплиниран залагащ.

Лицензионни прагове за чуждестранни оператори от 1 януари 2026

1 януари 2026 е следващата голяма дата в българската хазартна регулация. От тогава чуждестранни лица, които искат да получат лиценз за хазарт в България, трябва да отговарят на нови инвестиционни прагове — не по-малко от 10 000 000 евро инвестиция и не по-малко от 500 работни места.

Изискването идва от ДВ бр. 70/2024 — изменение на Закона за хазарта, прието през лятото на 2024 година с предвидено забавено влизане в сила, за да се даде време на потенциалните оператори да се подготвят.

Има важни изключения. Юридически лица, регистрирани в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария, не попадат под тези прагове. Те продължават да получат лиценз по предишните условия. Праговете 10 млн. евро и 500 работни места се прилагат конкретно за оператори от трети страни — извън ЕС, ЕИП и Швейцария.

Какъв е смисълът на тези прагове?

На повърхностно ниво — изискване за реална икономическа дейност на територията на страната. Оператор, който инвестира 10 млн. евро и създава 500 работни места, очевидно има интерес да оперира коректно и устойчиво. Той не може лесно да напусне пазара, ако нещо тръгне не наред — инвестицията го привързва.

На по-дълбоко ниво — защита на местния пазар от агресивни международни играчи с ниска оперативна база. Без такива прагове чуждестранен оператор от данъчен рай би могъл да получи български лиценз с минимални разходи, да отвлече клиенти от лицензираните български оператори, и да не допринесе реално нищо на българската икономика. Праговете правят такова поведение нерентабилно.

На още по-дълбоко ниво — съответствие с европейските стандарти за регулиран пазар. ЕС не позволява дискриминация на оператори от държави-членки, но позволява стандарти за трети страни. Праговете 10 млн. евро и 500 работни места са в зоната, в която ЕС не може да възрази, защото се прилагат за не-ЕС субекти и са пропорционални на размера на пазара.

За залагащия конкретните последствия са две.

Първо: пазарът от 2026 нататък ще се ограничи до сравнително малък брой големи играчи. Малки чуждестранни оператори, които биха могли да навлязат с минимална инвестиция, са на практика изключени. Това може да намали избора, но и да повиши качеството на оставащите.

Второ: операторите, които оперират на пазара, имат стимул за дългосрочно поведение. Когато сте инвестирали 10 млн. евро и сте наели 500 души, краткосрочни манипулации или нарушения на лиценза са финансово нерентабилни. Това е форма на регулаторно осигуряване — не идеална, но реална.

Как се промени пазарът: оборот, постъпления, среден ARPU

Числата от последните три години рисуват ясна картина — пазарът расте бързо, а заедно с него и приносът към бюджета.

Оборотът на онлайн хазарта в България премина от 44 млрд. лв. през 2023 година през 55 млрд. лв. през 2024 до 66,9 млрд. лв. през 2025 — ръст от близо 52% за две години. Това е огромна динамика, особено за пазар, който мнозина смятаха за зрял до 2020-те. От тази сума операторите изплатиха 65,3 млрд. лв. печалби на играчите, а 1,6 млрд. лв. брутен приход беше обложен с 25% хазартна такса.

Наземните залози също скочиха — от 384 млн. лв. през 2023 на 686 млн. лв. през 2024 и 1,06 млрд. лв. през 2025. Тук ръстът е още по-стремителен — почти три пъти за две години. Това отразява и инвестиции в нови физически обекти, и общия ръст на разполагаемия доход в страната.

Около 1,4 млн. българи участват в легален онлайн хазарт, по неофициални данни. Това е значителен дял от пълнолетното население — около 28-30% от хората над 18 години. Тази дълбочина на пазара обяснява защо нишови сегменти като скуош залозите имат изобщо лиценз — макар да са малки по обем, те се вписват в общата екосистема на широк интерес.

Прогнозата на Statista за 2029 година е още по-внушителна — общо 1,8 млн. потребители на хазартния пазар, от които 1,7 млн. в казино игри и 333 хил. — в спортни залагания. Тоест спортните залози ще достигнат над 330 хил. участници, което е почти двойно спрямо текущите оценки. За скуош нишата това означава потенциално разширяване на броя оператори, които включват PSA Tour в стандартната си линия.

Българските хазартни компании реализират по 495,75 долара среден приход на потребител, докато световното ниво е 375,52 долара. Българският ARPU (average revenue per user) надхвърля световното с над 30%. Това е любопитна метрика — означава, че средният български играч генерира повече приход за оператора от средния играч в света. Възможни обяснения: по-голяма единица на залог, по-висока честота на залаганията, или по-високо проценто на загуба.

За бюджета приносът е значителен. Хазартният сектор е допринесъл малко над 392 млн. лв. към националния бюджет на България през 2024 година, а с алтернативния данък по ЗКПО приходите надхвърлят 490 млн. лв. Постъпленията от хазартния бизнес в държавния бюджет за 2024 година възлизат на 503 млн. лв. — над половин милиард, в годината преди реформата от януари 2026.

Общите приходи от хазартния пазар в България ще достигнат около 1,4 млрд. лв. (820,43 млн. долара) през 2025 година — само казината и спортните залагания формират 1,06 млрд. лв. от тази сума.

Какво да следи залагащият през 2026

След прегледа на цялата регулаторна архитектура мога да очертая какво всеки залагащ на скуош (и не само) трябва да следи през 2026 година.

Първо — лиценза на оператора. Уверете се, че играете при лицензиран от НАП оператор. Това е базова стъпка, която дава защита на печалбите ви по легален път. Списъкът на лицензираните оператори е публичен на сайта на НАП.

Второ — банковата сметка. Ако планирате печалби над 10 000 лв., верифицирайте банковата си сметка при оператора предварително. Това избягва забавяния при изплащане.

Трето — измененията в Закона за хазарта през 2026. Праговете за чуждестранни оператори от 1 януари 2026 могат да повлияят на пазара по различни начини. Следете дали оператори, при които залагате, нямат структурни промени през годината.

Четвърто — собствените си записи. Доходи от хазарт в България обикновено не са обект на отделен данък върху физическите лица за залагащ, който играе при лицензирани оператори. Но ако имате значителни печалби или ползвате нелегални оператори, ситуацията се променя. Консултирайте се с данъчен експерт при съмнения.

Пето — отговорна игра. Регулацията съществува, за да защитава играчите, но крайната защита е собственото поведение. Знаенето на правилата, познаването на пазара, дисциплинирания подход — всички тези елементи правят разликата между залагане като забавление и хазарт като проблем.

Самият въпрос за данъка върху печалбите — какво конкретно плаща операторът и какво остава за играча — заслужава отделен поглед, защото детайлите често създават объркване. За подробен анализ на тази тема, прегледайте подробния разглед на данъка върху печалбите от залози в България.

Регулацията на хазарта 2026: основни питания на играча

Подготвено от редакторите на „Скуош Залози Бонус”.