Данъкът върху залозите в България: какво плаща операторът и какво — играчът
Available in US
Двете нива на облагане
Един колега ме питаше преди няколко години — „плащам ли данък върху печалбата си от залозите“. Очакваше прост отговор. Дадох му сложен. Защото хазартното облагане в България има две нива, и те често се смесват в публичните разговори. Едното — какво плаща операторът. Другото — какво плаща играчът. Тези две неща са различни, и неразбирането им води до грешни очаквания.
В тази статия ще разделя двата въпроса систематично. Първо — за оператора, защото от него идват числата, които виждаме в публичните дискусии. Второ — за играча, защото за нас, залагащите, това е практически по-важният въпрос. Накрая ще погледна общата картина — какво допринася хазартът към бюджета и как се сравнява с други юрисдикции.
25% върху брутния приход
Хазартната такса в България е 25% върху брутния приход на оператора. Това е числото, около което се върти цялата дискусия за облагането на хазарта. Брутен приход означава разликата между залозите, постъпили при оператора, и изплатените печалби — преди да се извадят оперативни разходи.
Конкретен пример. Букмейкър получава 100 милиона лева залози за месец. Изплаща 95 милиона лева като печалби на играчите. Брутният му приход е 5 милиона лева. 25% от тази сума — 1,25 милиона лева — отива в хазартната такса към НАП.
Това число — 25% — е значимо висок процент за европейските стандарти. За контекст: Великобритания има 21% Remote Gaming Duty, Малта — 5% върху брутния приход за по-голяма част от операторите, Гърция — 20%. България с 25% е сред по-високо облагаемите юрисдикции в ЕС за онлайн залаганията.
Какво се случва на практика. Оборотът на онлайн хазарта в България достигна 66,9 млрд. лв. през 2025 г. (44 млрд. през 2023 г., 55 млрд. през 2024 г.); от тази сума операторите изплатиха 65,3 млрд. лв. печалби, а 1,6 млрд. лв. брутен приход се облага с 25% хазартна такса. Тоест НАП получи 400 милиона лева такса само от онлайн сегмента през 2025 г.
Числото 1,6 милиарда лева брутен приход срещу 66,9 милиарда лева оборот заслужава отделно внимание. Това означава, че реалната печалба на операторите е малко над 2% от оборота — числа, които съвпадат с международните бенчмарки за зрял онлайн хазартен пазар. Тоест въпреки високата такса от 25%, операторите оперират с тънки маржове и компенсират с обем. За играча е полезно да види цялата картина — БК не печели по 50% от твоите залози, както понякога се повтаря в публичните разговори; реалната им печалба е тънка, а на отделен залог тя се изразява в overround-а на линията, не в общата структура.
Какво плаща играчът
Сега същинският въпрос за нас. Печалбите на играчите от лицензирани в България хазартни оператори не се облагат с допълнителен данък върху физическото лице. Това е критичното нещо за разбиране. Когато спечелим залог и получим парите от лицензиран БК, тези пари са нетни — те вече са преминали през хазартната такса, която операторът плати на ниво брутен приход.
За играча това означава, че възвръщаемостта, която вижда в БК-приложението, е реалната възвръщаемост. Няма допълнително плащане към НАП за единичен залог или серия от залози. За сравнение, в някои юрисдикции (например Германия преди определени реформи) играчът трябваше да декларира хазартни печалби като лични доходи — в България това не се прилага.
Има изключения, и те са важни. Първо, ако играчът печели от нелицензиран оператор (т.е. от сив сегмент), той теоретично попада в обхвата на общото облагане на доходите, тъй като тези суми не са преминали през хазартната такса. Второ, ако суми се прехвърлят като част от професионална дейност (например професионален залагащ, който е регистриран като самозаета лица), приложими са други данъчни режими.
Трето — и това е практически важно — за големи печалби има изисквания за документиране. Изплащане на печалби над 10 000 лв. се извършва само по банков път, което прави движенията проследими и създава автоматична отчетност.
Принос за бюджета: 503 млн. лв. за 2024
Постъпленията от хазартния бизнес в държавния бюджет на България за 2024 г. възлизат на 503 млн. лв. Това е значима сума за публичните финанси — представлява около 1% от бюджетните приходи.
Допълнителен контекст. Хазартният сектор е допринесъл малко над 392 млн. лв. към националния бюджет на България през 2024 г., а с алтернативния данък по ЗКПО приходите надхвърлят 490 млн. лв. Тоест числата от различни източници варират от 392 до 503 милиона лева — разликите идват от различни счетоводни методи на отчитане (само хазартна такса срещу хазартна такса плюс корпоративни данъци).
За сравнение с предходни години — приносът е стабилно нарастващ. Тази тенденция е очаквана, защото пазарът расте. Общите приходи от хазартния пазар в България ще достигнат около 1,4 млрд. лв. (820,43 млн. долара) през 2025 г.; само казината и спортните залагания — 1,06 млрд. лв.
Какво се случи 2025/26. Прогнозата е, че при пълно отчитане на цялата година 2025, приносът към бюджета ще премине 600 милиона лева. Това е значителен ръст спрямо 2024 г. — резултат на нарастващия обем на онлайн хазарта и увеличената ефективност на регулаторния контрол.
Сравнение със съседни юрисдикции
За да поставим българското облагане в международен контекст. Гърция — 20% върху брутния приход на оператора, без данък върху печалбите на играча. Румъния — 21% върху брутния приход плюс лицензионни такси. Сърбия — 15% върху брутния приход, но със значителни лицензионни прагове. Македония — 18%.
България с 25% е сред по-високо облагащите страни в региона. Това има две последствия. Първо — операторите имат стимул да оптимизират разходите си, което включва понякога по-високи маржове за компенсация на по-високата такса. Второ — конкуренцията на легалния пазар е по-малка, отколкото при по-облекчени режими, защото 25% такса прави играта на ниски маржове неудобна за по-малки оператори.
За играча на скуош конкретно — българската ставка не пречи на нишовите пазари. Сравнението с Гърция (20%) показва малка разлика в крайните коефициенти на скуош линията — обикновено 1-2% по-неблагоприятни в български БК спрямо гръцки. Това е допълнителен argument за внимателен подбор на оператор и за value betting вместо обема — на по-високо облагаем пазар стойността е още по-критична.
Един по-широк коментар от Галя Димитрова, изпълнителен директор на НАП при поемането на функциите на ДКХ, заслужава внимание: ще използваме опита на НАП в електронните услуги, управлението на бизнес процеси и експертния потенциал на екипа, за да усъвършенстваме процесите в хазарта. Тоест данъчното облагане в хазарта не е просто фискален въпрос — то е част от по-широка административна реформа, в която НАП интегрира своите процеси с регулаторните функции, унаследени от ДКХ. За играча резултатът е по-предсказуема среда, в която правилата за облагане се изпълняват системно, а не като се появяват ad hoc от различни регулатори.
Плащам ли данък върху печалбата си като играч?
Не, при печалби от лицензирани в България хазартни оператори. Хазартната такса от 25% се плаща от оператора върху брутния му приход (разликата между залози и изплатени печалби). Печалбите, които играчът получава, са нетни — без допълнителен данък върху физическото лице. Изключение прави случаят на печалби от нелицензирани (сиви) оператори и при професионална хазартна дейност, регистрирана като самозаета.
Колко допринася хазартът към бюджета през 2024?
Постъпленията от хазартния бизнес в държавния бюджет на България за 2024 г. възлизат на 503 млн. лв. По друг източник числото е 392 млн. лв. за чистата хазартна такса, плюс над 90 млн. лв. от корпоративни данъци по ЗКПО — общо около 490 млн. лв. Разликите между двете числа идват от различни счетоводни методи. И двете показват, че хазартът е значим източник на държавни приходи, представляващ около 1% от бюджета.
Създадено от редакцията на „Скуош Залози Бонус”.
