Оборотът на онлайн хазарта в България: от 44 до 66,9 млрд. лв.
Available in US
Защо мащабът има значение за играча
Числото 66,9 милиарда лева оборот за 2025 година звучи нереалистично за човек, който не е във вътрешността на хазартния пазар. По-голямо от държавния бюджет за същата година. Около половината от БВП на страната. Това е числото, което виждам в индустриалните доклади, и винаги предизвиква едно от двете реакции: невярване или паника. Аз ще предложа трета: разбиране.
Оборотът на онлайн хазарта в България достигна 66,9 млрд. лв. през 2025 г. (44 млрд. през 2023 г., 55 млрд. през 2024 г.). Тоест за две години оборотът се увеличи с над 50%. Това е значимо число, но трябва да се разбира правилно. Оборот не означава „загубени пари“ — той означава общата сума, която преминава между играчи и БК в двете посоки. Понеже един играч може да заложи 100 лева, да спечели 110, и след това отново да заложи 110 — тези три действия дават 320 лева оборот, при реална стойност на парите 110.
Динамика 2023→2024→2025
Числата по години показват ясна тенденция. 2023 — 44 милиарда лева. 2024 — 55 милиарда лева. 2025 — 66,9 милиарда лева. Темпът на ръст е стабилно над 20% годишно.
Какво стои зад тази динамика. Първо — структурно. Все повече българи преминават от наземни залози към онлайн платформи. Това е глобална тенденция, която в България продължава с известно закъснение спрямо Западна Европа. Второ — регулаторно. Лицензионната рамка от 2020 (преходът от ДКХ към НАП) направи онлайн оператирането по-предсказуемо за играчите, което увеличи доверието и обема. Трето — технологично. Мобилните приложения стават все по-удобни, лайв стрийминг се разширява, лайв пазарите дълбочат — всичко това увеличава ангажираността на отделния играч.
Има и контра-тенденция. Забраната за реклама от май 2024 г. (ДВ бр. 42/2024) теоретично трябваше да забави растежа. Реалната динамика обаче показва, че ефектът е бил минимален — растежът от 2024 към 2025 година е дори по-силен, отколкото от 2023 към 2024. Това може да означава, че бранд лоялността на големите оператори е заместила нуждата от реклама, или че растежът идва основно от съществуващите играчи, които увеличават обема си.
Има още един аспект, който не получава достатъчно внимание в публичните дискусии. Голяма част от ръста идва от увеличаването на лайв пазарите. Преди няколко години БК-приложенията предлагаха основно прематч залози, с лайв компонент като добавъчна услуга. Към 2025 г. голяма част от оборота вече се генерира в лайв режим — за някои оператори това е над 60% от общата активност. Лайв залаганията носят по-висок overround на оператора, тоест по-висока маржова стойност от прематч залозите. Това е още един фактор, който прави пазара по-печеливш и обяснява стабилния му ръст въпреки регулаторните ограничения.
Наземни залози: тройно увеличение
По неофициална информация около 1,4 млн. българи участват в легален онлайн хазарт; наземните залози скочиха от 384 млн. лв. (2023) на 686 млн. лв. (2024) и 1,06 млрд. лв. (2025). Тоест и наземният сегмент расте значително — почти тройно за две години.
Това е изненадващо в епоха на онлайн доминация. Очакванията на повечето експерти беше за упадък на наземния сегмент. Реалната динамика показва обратното. Защо.
Първо — наземните залози и онлайн залаганията хабят различни сегменти на пазара. Наземните пунктове в България обслужват предимно по-възрастна аудитория и хора, които предпочитат социалния елемент на залагането. Онлайн играчите са по-млади, по-технологично грамотни. Тези два сегмента не се конкурират директно, а се разширяват паралелно.
Второ — наземните пунктове са се модернизирали. Голяма част от тях вече предлагат хибридни услуги — терминал за залози с пълна линия от онлайн пазари, в съчетание със социална среда на пункта. Това задържа клиенти, които иначе биха преминали изцяло онлайн.
Трето — наземният сегмент има предимството на инкасо и кеш-плащания, които някои играчи предпочитат пред дигиталните трансфери. Това е специфичен сегмент, който не може да се обслужи онлайн.
Среден приход на потребител: 495,75 долара
Българските хазартни компании реализират по 495,75 долара среден приход на потребител, докато световното ниво е 375,52 долара. Тази разлика — 32% над световното ниво — заслужава внимание.
Защо BG потребителят харчи повече от средно глобално. Няколко фактора. Първо — структура на пазара. България има сравнително висока концентрация на залагане сред голяма част от участващите потребители, тоест по-малък брой „тежки“ играчи, които генерират по-голяма част от оборота. Това повишава средния приход.
Второ — културен момент. В българския контекст хазартът е по-социално приет от някои други държави с по-консервативна традиция. Това означава, че средностатистическият участник е по-готов да отделя по-голяма част от дискреционния си доход за залози.
Трето — географски модели. Българските играчи имат по-малко алтернативи за развлечения с риск (например по-малко казина за наземни посещения извън столицата), което концентрира хазартното им поведение в специфични канали като онлайн БК. Това увеличава средния приход на канал.
За букмейкъра тази статистика е добра новина. По-висок ARPU прави всеки клиент по-ценен, което увеличава готовността им да дават конкурентни линии и бонуси. Лицензионните прагове от 2026 са планирани с тази статистика предвид — пазарът е достатъчно печеливш, за да оправдае значителните инвестиции.
Прогнозата на Statista за 2029
Прогнозата на Statista за 2029 г.: 1,8 млн. потребители на хазартния пазар в България общо; 1,7 млн. в казино игри и 333 хил. — в спортни залагания. Тези числа показват реалното разпределение между сегментите.
1,8 милиона потребители общо означава, че значителна част от пълнолетното население на България ще участва в някаква форма на хазарт. За страна с 6,5 милиона население над 18 години — това е около 28%. Сравнимо с тенденциите в други ЕС страни с легализиран онлайн хазарт.
333 хиляди потребители в спортните залагания е по-малката група, но по-релевантна за нашата тема. Това е база, която включва както футболните залагачи (основният сегмент), така и потребителите на нишови спортове като скуоша. Реалистична оценка за специализираните скуош залагачи в България — около 5-10 хиляди души. Малък сегмент, но достатъчен, за да поддържа линията на нишата в основните БК.
За планираща стратегия на залагащ в нишов спорт това число е важно. Малкият сегмент означава, че информационното предимство срещу средния потребител е по-постижимо, отколкото в по-масовите футболни залагания. Експертизата в скуош нишата носи реална възвръщаемост.
Галя Димитрова от НАП беше формулирала по-широката регулаторна логика по време на прехода от ДКХ: ще използваме опита на НАП в електронните услуги, управлението на бизнес процеси и експертния потенциал на екипа, за да усъвършенстваме процесите в хазарта. Тази системна реформа допринася за стабилния ръст на пазара — играчите имат повече доверие в регулирана среда, регулаторът има по-добър капацитет за контрол, и операторите оперират в предсказуема рамка. Резултатът е числата, които виждаме сега, и които вероятно ще продължат да растат поне до края на десетилетието.
Колко българи играят легално онлайн?
По неофициална информация около 1,4 млн. българи участват в легален онлайн хазарт. Това е значима част от пълнолетното население — около 22%. Прогнозата на Statista за 2029 е, че общият брой потребители на хазартния пазар в България ще достигне 1,8 милиона, от които 333 хиляди в спортните залагания и 1,7 милиона в казино игри.
Колко надхвърля БГ среден ARPU световното ниво?
Българските хазартни компании реализират по 495,75 долара среден приход на потребител, докато световното ниво е 375,52 долара — около 32% над глобалния средно. Тази разлика идва от структурата на пазара (по-висока концентрация на тежки играчи), културна приемственост на хазарта и относително ограничения избор на алтернативни хазартни канали извън онлайн БК. Резултат: пазарът е изключително привлекателен за големи международни оператори.
Написано от екипа на „Скуош Залози Бонус”.
